Евопейската статегия 2020 е план за растеж и развитие, която превръща Европа в „ Съюз на иновациите”. Европейката комисия представи на 03.03. 2010 г. В Брюксел икономическа стратегия до 2020 година.
Целта е да се координират националните политики на страните членки по отношение на растежа и заетостта, така че да се избегне за вбъдеще рискът от нова финансова криза. Председателя на Европейската комисия Барозу смята, че по този начин икономиката на ЕС ще се насочи отново в правилна посока. Трябва да бъде изграден нов икономически модел, основан на познания и високи равнища на трудова заетост.
Стратегията 2020 ще замени Лисабонската стратегия приета през 2000 година. Тя имаше за цел да направи европейската икономика най-конкурентно способна в света .
Основни предизвикатества пред Европейската стратегия 2020 са справяне с икономическата криза - увеличената безработица и намалено производство. БВП на ЕС намаля с 4% през 2009 година, индустриалното производство спада до равнището от 90-те години, а 23 милиона души или 10% от активното население в момента са безработни.
Кризата бе сериозен шок за милиони граждани и извадени на показ фундаментални слабости на европейската икономика. Във времето на криза е по-трудно да се гарантира икономически растеж. Липсва доверие във финансовата система, фирмите и домакинствата изпитват затруднение в заемането, изразходването и инвестирането на финансови средства.
Нивото на заетостта е средно 69% за лица на възраст от 20-64 г. Все още е значително по-ниско от това в други части на света. Само 63% от жените работят, докато при мъжете е 76%. Само 46% от по-възрастните лица /на възраст 55-64 години/ работят в сравнение с над 62% в САЩ и Япония.
Новият документ определя три приоритета: изследователска дейност и иновации, зелен растеж и заетост.
Има се впредвид насърчаване на познанията, иновациите, цифровото общество. По-ефективно използване на ресурсите при производството при същевременно увеличаващата се конкурентноспособност, както и нарастването на пазара на труда и придобиване на умения и борба с бедността.
Тези цели ще бъдат зададени на държавите членки, като до края на
следващото десетилетие ще бъдат приканени да приведат в национални цели следните условия:
Пет са основните цели, които си поставят от Брюксел до 2020 г.:

  • 75% на възраст между 20-64 години следва да работят
  • 3% от БВП на ЕС следва да бъде инвестиран в научна изследователска и развойна дейност.
  • „20/20/20” по отношение на климата и енергетиката следва да бъде постигната
  • Делът на преждевременно напусналите училище следва да бъде 10% и поне 40% да притежават училищно свидетелство или диплома.

Намаление с 20 мимиона броя на хората застрашени от бедност. За да постигне поставените пет основни цели, Европейската комисия обяви и няколко инициативи - "Съюз на иновациите", "Мобилна младеж", "Индустриална политика за зелен растеж”, "Европейска платформа срещу бедността”, ПРОГРАМА ЗА НОВИ УМЕНИЯ И РАБОТНИ МЕСТА - които ще насърчават осъществяването на различни политики и мерки в тази посока. Всяка година пък ще се съставя доклад за всяка една държава членка в ЕС, който ще показва дали съответната страна следва поставените в стратегията цели, как ги осъществява, има ли пропуски, какви са те, както и насоки за тяхното преодоляване.

75% на възраст между 20-64 години следва да работят. Политическата рамка е поставена от инициативата- ПРОГРАМА ЗА НОВИ УМЕНИЯ И РАБОТНИ МЕСТА, която има свойте приоритети в:

  1. Повишаване устойчивостта на младежите на пазара на труда и съкращаване на периода им на безработица. Осигуряване на „нов старт” на 20% от безработните младежи.
  2. Подобряването на гъвкавостта и сигуростта на пазара на труда, включително чрез активни действия на социални партньори
  3. Продължително безработните да бъдат активирани на пазара на труда, също така неравнопоставените групи да бъдат интегрирани, а за по-възрастните да бъде осигурен „нов старт”
  4. Предоставяне на ефективни услуги по заетостта с цел бързо устройване на безработните на работа.
  5. Подобряване на съответствието между търсене и предлагане на труд.
  6. Повишаване на равнището на знания и умения на работната сила чрез дейността по учене през целия живот

Тези приоритети ще допринесат за повишаване равнището на икономическата активност и заетост и за предотвратяването на нарастващата структурна безработица.
3% от БВП на ЕС следва да бъде инвестиран в научна,изследователска и развойна дейност.Тук политическата рамка е очертана от инициативата – Индустриална политика в ерата на глобализацията ,която има за цел да:

  • По-добата инфраструктура, по-добрата свързаност на устойчиви и конкурентно способни градове и достъпни услуги и за по-слабо развитите територии
  • Запазване на националното, културно и историческо наследство
  • Осигуряване на благоприятна за инвестиране бизнес среда
  • Подкрепа за МСП заедно с държавната политика за засилване на иновациите и научноизследователската дейност.
  • Подкрепа на науката и иновациите
  • Поддържане и развитие на силна, конкурентна и диверсифицирана индустриална основа в Европа:
  • Насърчаване на преструктурирането на сектори в затруднение към дейности, ориентирани към бъдещето:
  • Поощряване на технологии и методи на производство, които намаляват използването на естествени ресурси;
  • Насърчаване излизането на МСП на международна сцена;
  • Развитие на транспортните и логистични мрежи;
  • Насърчаване на конкурентоспособността на европейския туристически сектор;

„20/20/20” по отношение на климата и енергетиката следва да бъде постигната. Делът на преждевременно напусналите училище следва да бъде 10% и поне 40% да притежават училищно свидетелство или диплома:
Предвидените мерки за постигане на политическата рамка на инициативата МЛАДЕЖ В ДВИЖЕНИЕ(да подобри образователните системи и да засили международната привлекателност на висшето образование в Европа) ще са обособени в следните пиоритетни области:
Приемане на Закон за училищното образование и въвеждане на нова образователна структура
Създаване и въвеждане на система за управление на обазованието на различни равнища
Повишаване на броя на децата включени във форми за предучилищна подготовка
Законодателни промени в областта на висшето образование
Изграждане на ефективна система за квалификация и кариерно развитие на учители и преподаватели
Прилагане на програма за студентско кредитиране

Намаление с 20 мимиона броя на хората застрашени от бедност. Бедността засяга хората многостранно и върви ръка за ръка със социалното изключване. Инициативата Европейска платформа срещу бедността на Европейския Съюз (ЕС) тук обръща внимание на:
Премахване на бедността при децата и семействата. Улесняване на достъпа до трудовия пазар,образование и обучението
Преодоляване на дискриминацията, половите и възрастови аспекти на бедността
Борба с финансовото изключване и свръхзадлъжняването
Борба с лошите жилищни условия
Насърчаване на социалното приобщаване на уязвими групи /многодетни семейства, семейства на самотни родители, възрастни хора и имигранти/
Според Барозу Европа трябва да се поучи от световната икономическа и финансова криза,зависи от добрата кординация на икономическата политика.
Предизвикатеството ще е да бъдат убедени всички държави членки да бъде подкрепена „Стратегията 2020” най вече големите икономики като Германия, Франция, Великобритания и Италия.

„България 2020”
Българското мнение за обхвата на стратегията:
1. Стратегията трябва да остане фокусирана върху икономическия растеж и работните места
2. Специално внимание трябва да се отдели на „по-зеления” растеж и развитието на човешките ресурси
3. Имайки впредвид сегашната икономическа криза, бъдещата стратегия би трябвало да работи и върху консулидацията /сплотяване,укрепване/ на финасовия сектор и изход от кризата
4. За проблемите на управлението
• Ежегодно отчитане – гаранция за поддържане на прогреса на реформите и съвременната кординация
• Групиране на страните които са пред или са се справили с еднакви предизвикателтва, по-добър фокус на наблюдение и контрол, споделяне на знания и обмяна на добри практики
• България държи на определянето на общоевропейски цели и следва уточняване и определяне националните цели
• Обща рамка приета от всички дъражави членки за оценяване на прогреса
• Отговорност на правителствата
• Засилване на обема и комуникирането на успешни реформи и примери за добри практики, на възможно най-ниско ниво, което е най-близо до хората - факт, които задава изключително важна роля и на местните и регионални власти.